Когато има буря и небето се продънва от гърмежи,
в мен нарастват хиляди валежи.
Изчезват всичките надежди,
умират моите копнежи.
Студено е навън сега,
така е и във моята душа.
Сърцето ми умря,
лишено от твойта топлина.
Мрачно е моето лице,
без твоите нежни ръце.
Къде си ти,питам аз сега?
Без теб умирам,
тъй както цветето-без светлина.
Останах сам-самичка на таз земя,
докато ти се скиташ по света.
И сам-сама вървя сега,
и тебе викам,
къде си ти сега?
Защо остави ме сама,
във ада да горя?
‘'Обичам те'' крещи моята душа,
но ти не чуваш гласа ми сега,
не виждаш сълзите ми в нощта,
не чувстваш моята болка и тъга!
© Анета Боянова Todos los derechos reservados