Буря насред самота

Когато има буря и небето се продънва от гърмежи,

в мен нарастват хиляди валежи.

Изчезват всичките надежди,

умират моите копнежи.

Студено е навън сега,

така е и във моята душа.

Сърцето ми умря,

лишено от твойта топлина.

Мрачно е моето лице,

без твоите нежни ръце.

Къде си ти,питам аз сега?

Без теб умирам,

тъй както цветето-без светлина.

Останах сам-самичка на таз земя,

докато ти се скиташ по света.

И сам-сама вървя сега,

и тебе викам,

къде си ти сега?

Защо остави ме сама,

във ада да горя?

‘'Обичам те'' крещи моята душа,

но ти не чуваш гласа ми сега,

не виждаш сълзите ми в нощта,

не чувстваш моята болка и тъга!