Някой угаси небето
в нас
с един разкошен
дъждовен джаз -
джазиран дъжд...
симфония в мокро и синьо!
- като бучки лед в уискито -
тропат по покрива неистово
топчета - стъклени мини,
до насищане
с луди искри -
осветяват неотминалото.
В миг отехтяват, утихват
меки отблясъци в тъмното,
пием на глътки разсъмване.
© Лилия Ресенска Всички права запазени