11.12.2009 г., 0:49

Бурята - това съм аз

975 0 1

                                        на Перо

01.07.2009

 

Дъждът вали и земята трепери.

Капките падат една по една и

пълнят локвите, в които стъпваш.

Да можех да видя дъжда по лицето ти.

Да бе възможно капките дъжд

да се докосват до теб като целувки...

Моите целувки!

 

Затвори очи.

 

Представи си, че те целувам.

Нека капките дъжд са моите целувки.

Вятърът, който вее зловещо - това съм аз.

Прегръщам те.

 

Затвори очи и ми повярвай.

 

Бурята - това съм аз.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...