на Перо
01.07.2009
Дъждът вали и земята трепери.
Капките падат една по една и
пълнят локвите, в които стъпваш.
Да можех да видя дъжда по лицето ти.
Да бе възможно капките дъжд
да се докосват до теб като целувки...
Моите целувки!
Затвори очи.
Представи си, че те целувам.
Нека капките дъжд са моите целувки.
Вятърът, който вее зловещо - това съм аз.
Прегръщам те.
Затвори очи и ми повярвай.
Бурята - това съм аз.
© Михаела Димитрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
