11 дек. 2009 г., 00:49

Бурята - това съм аз

982 0 1

                                        на Перо

01.07.2009

 

Дъждът вали и земята трепери.

Капките падат една по една и

пълнят локвите, в които стъпваш.

Да можех да видя дъжда по лицето ти.

Да бе възможно капките дъжд

да се докосват до теб като целувки...

Моите целувки!

 

Затвори очи.

 

Представи си, че те целувам.

Нека капките дъжд са моите целувки.

Вятърът, който вее зловещо - това съм аз.

Прегръщам те.

 

Затвори очи и ми повярвай.

 

Бурята - това съм аз.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...