11 дек. 2009 г., 00:49

Бурята - това съм аз

980 0 1

                                        на Перо

01.07.2009

 

Дъждът вали и земята трепери.

Капките падат една по една и

пълнят локвите, в които стъпваш.

Да можех да видя дъжда по лицето ти.

Да бе възможно капките дъжд

да се докосват до теб като целувки...

Моите целувки!

 

Затвори очи.

 

Представи си, че те целувам.

Нека капките дъжд са моите целувки.

Вятърът, който вее зловещо - това съм аз.

Прегръщам те.

 

Затвори очи и ми повярвай.

 

Бурята - това съм аз.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....