Чу се вън как той се смее
и гледа там, където е безкрайно,
а луната плахо, бледо грее,
пак тихо стана, но нетрайно.
Отвътре силен гняв го изяжда,
нервите му мъчително разяжда
и болка силна се поражда.
Навън бе толкова тихо,
призрачно, мрачно, хем ясно.
И небето гледа го открито,
макар че гледа той него бясно.
Бавно сипеха се мъртвите листи ...