Бушуващи чувства
599
0
0
Чу се вън как той се смее
и гледа там, където е безкрайно,
а луната плахо, бледо грее,
пак тихо стана, но нетрайно.
Отвътре силен гняв го изяжда,
нервите му мъчително разяжда
и болка силна се поражда.
Навън бе толкова тихо,
призрачно, мрачно, хем ясно.
И небето гледа го открито,
макар че гледа той него бясно.
Бавно сипеха се мъртвите листи
и вятърът пееше странни песни,
бушуваха чувства силни, човечни,
и болка и гняв оставаха вечни.
Плахо обърна се той и погледна,
сълза се стече по устните една,
сблъсък на чувства отвътре дереше,
мълчеше, но в себе си тайно стенеше.
Къде изчезна тази радост пияна,
когато те танцуваха двама,
но трябваше гняв да настъпи,
да разруши чувствата им скъпи.
И пак чу се как той се смее,
и пак сълза по бузите се лее,
и пак само луната грее,
нямаше я там тя да пее.
© Роси All rights reserved.
