10.04.2013 г., 21:20

Бутафорно

938 0 3

БУТАФОРНО

 

Избродирала цветен контур

зад кулисите броди душата.

Там, във ъгъла жълт абажур

пелерина от дрипи размята.

Уморените ми сетива

са отдавна привикнали с мрака

и във прашния полуздрач

сякаш грейва сияйна позлата.

Смях през сълзи, целувки и фалш -

всичко тези очи са видели.

На живота в театъра стар

роли свои и чужди са взели...

Циркът свърши! Последен сигнал

и тълпата към изхода крачи...

И остава душата сама

зад кулисите тихо да плаче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...