Apr 10, 2013, 9:20 PM

Бутафорно

  Poetry » Other
947 0 3

БУТАФОРНО

 

Избродирала цветен контур

зад кулисите броди душата.

Там, във ъгъла жълт абажур

пелерина от дрипи размята.

Уморените ми сетива

са отдавна привикнали с мрака

и във прашния полуздрач

сякаш грейва сияйна позлата.

Смях през сълзи, целувки и фалш -

всичко тези очи са видели.

На живота в театъра стар

роли свои и чужди са взели...

Циркът свърши! Последен сигнал

и тълпата към изхода крачи...

И остава душата сама

зад кулисите тихо да плаче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Ив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...