9.08.2007 г., 15:12

Бяг

1.9K 0 7

Бяг

Забързано сърце, тупти, тупти, ще хвръкне,

забързани летящи думи, прелитат в слепота,

забързани идеи, цели недостижими,

къде съм хукнал бясно през глава?

Забързан вятърът запява есенната песен,

забързани отлитат птиците на юг,

забързани вълните бият се в морето,

забързани да стигнат бряг златист.

Забързан вдишвам въздух и побягвам напосоки,

забързан пот облива ме и сол,

забързани нозе снага безумна носят,

забързан поря въздуха безспир.

Забързаните чувства, загубени в нощта,

забързани отнасят всеки миг на радост,

забързани ръце забърсват сълзи тежки,

забързана остава празната душа.

- О, ти къде така си тръгнал, бягаш от полуда?

От скуката не ще успееш отлети,

оплела те е в свойта паяжина сива,

а самотата ще е твоя вечен мир.


Мартин

08.08.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Аргиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...