9.08.2007 г., 15:12

Бяг

1.9K 0 7

Бяг

Забързано сърце, тупти, тупти, ще хвръкне,

забързани летящи думи, прелитат в слепота,

забързани идеи, цели недостижими,

къде съм хукнал бясно през глава?

Забързан вятърът запява есенната песен,

забързани отлитат птиците на юг,

забързани вълните бият се в морето,

забързани да стигнат бряг златист.

Забързан вдишвам въздух и побягвам напосоки,

забързан пот облива ме и сол,

забързани нозе снага безумна носят,

забързан поря въздуха безспир.

Забързаните чувства, загубени в нощта,

забързани отнасят всеки миг на радост,

забързани ръце забърсват сълзи тежки,

забързана остава празната душа.

- О, ти къде така си тръгнал, бягаш от полуда?

От скуката не ще успееш отлети,

оплела те е в свойта паяжина сива,

а самотата ще е твоя вечен мир.


Мартин

08.08.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Аргиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...