19.07.2008 г., 5:33

Бягай

693 0 3

_____________________________________________

Бягай.Далеч от мен.
Скрий и очите си лъжливи.
За тях няма място в моя ден,
боли от думите парливи.

Грешката фатална е моя,
аз те отблъснах навреме,
но сега я няма мъката твоя,
останах аз да нося това бреме.

Спирам пред теб и отварям очи,
чакам докосване както преди,
но очите прогарят тези светлини,
няма връщане - с нея си ти.

Прости, че бях страхлива -
гореше още огън в мен.
Казвах си - ти си просто разсъдлива -
не ще се задържи той в твоя ден.

Сега тръгни напред -
мислите разкъсват душата,
да страдаш ще дойде и за теб ред,
но тогава не ще е ясно на кого е вината!

______________________________________________________





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много познато усещане, добре си го описала...
  • ХУбаво е, напомня ми стари болежки.Знам какво е да се чувстваш така.
    Мисля, че си го писала на един дъх и личи, че има чувства в него, Поздравче и ... продължавай напред и нагоре.
  • Тъжно и истинско!!!Желая ти усмивки!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...