Jul 19, 2008, 5:33 AM

Бягай

  Poetry » Love
694 0 3

_____________________________________________

Бягай.Далеч от мен.
Скрий и очите си лъжливи.
За тях няма място в моя ден,
боли от думите парливи.

Грешката фатална е моя,
аз те отблъснах навреме,
но сега я няма мъката твоя,
останах аз да нося това бреме.

Спирам пред теб и отварям очи,
чакам докосване както преди,
но очите прогарят тези светлини,
няма връщане - с нея си ти.

Прости, че бях страхлива -
гореше още огън в мен.
Казвах си - ти си просто разсъдлива -
не ще се задържи той в твоя ден.

Сега тръгни напред -
мислите разкъсват душата,
да страдаш ще дойде и за теб ред,
но тогава не ще е ясно на кого е вината!

______________________________________________________





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много познато усещане, добре си го описала...
  • ХУбаво е, напомня ми стари болежки.Знам какво е да се чувстваш така.
    Мисля, че си го писала на един дъх и личи, че има чувства в него, Поздравче и ... продължавай напред и нагоре.
  • Тъжно и истинско!!!Желая ти усмивки!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...