Jul 19, 2008, 5:33 AM

Бягай 

  Poetry » Love
518 0 3

_____________________________________________

Бягай.Далеч от мен.
Скрий и очите си лъжливи.
За тях няма място в моя ден,
боли от думите парливи.

Грешката фатална е моя,
аз те отблъснах навреме,
но сега я няма мъката твоя,
останах аз да нося това бреме.

Спирам пред теб и отварям очи,
чакам докосване както преди,
но очите прогарят тези светлини,
няма връщане - с нея си ти.

Прости, че бях страхлива -
гореше още огън в мен.
Казвах си - ти си просто разсъдлива -
не ще се задържи той в твоя ден.

Сега тръгни напред -
мислите разкъсват душата,
да страдаш ще дойде и за теб ред,
но тогава не ще е ясно на кого е вината!

______________________________________________________





© Симона All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много познато усещане, добре си го описала...
  • ХУбаво е, напомня ми стари болежки.Знам какво е да се чувстваш така.
    Мисля, че си го писала на един дъх и личи, че има чувства в него, Поздравче и ... продължавай напред и нагоре.
  • Тъжно и истинско!!!Желая ти усмивки!!!
Random works
: ??:??