Бягай!
Хайде, бягай далече, че си търсиш белята…
Знам, че мечтаеш за нещо красиво.
Нещо, което вечно да помниш.
Дни във които да бъдем щастливи.
Ала не знаеш, че моята стомна
пълна с вода е от извор лечебен.
С нея ще искам да измия нозете ти
и в моя свят да останеш - наивен, вълшебен.
После с платно от кенар ще ти вържа очите,
а ти ще забравиш и водата, и стомната.
Ще забравиш и хляба, и топлата къща.
Даже мойте целувки няма да помниш…
И не ще бъдеш вече никога същия -
ще си тръгнеш от мен… По-голям, но бездомен
Знам. Който тръгне от тук – не се връща!
Само чай от коприва навява някакъв спомен…
Най- щастлива ще бъде тази, която спечели
твойта душа и се влюби във чистотата ѝ.
Чистота на Душата, която ти в мене намери…
Бягай, далече! Не търси си белята!
Питаш сега, защо ще те пусна?
Аз отговарям - защото се влюбих.
Не само в теб, а и в свободата ти.
Свобода на Духа, която по тебе загубих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
