Усмихнах се и онемях
пред мен на усмивката ми
отвърна тя -
мрачна, грозна, ненадейна
оставяща без дъх, без радост
гледаше ме право в очите -
смъртта...
Така набързо отне ми
малката сестра,
не почувства никакво съжаление
отне ми и баща на моята приятелка...
Отне още доста хора, на които държах
и остави ме да блъскам се сама
с коварността и лютостта на живота...
После колкото и сълзи да пролях,
те не се върнаха...
Нямаше ги и дума не ми обелиха.
Останала сама да страдам,
да викам, да крещя
не ми се иска да се връщам
към някогашната усмивка...
Натъпчена с празни надежди
гледаше ме тя
и се смееше безнадеждно
и крещеше ела, ела...
Но аз все още успявам
да и избягам и не знам докога...
И казвам ви, бягайте бързо и вие сега...
© Ребека Иванова Всички права запазени