31.12.2009 г., 1:17

Бягство

1.4K 0 5

 

Пресякох всички пътища назад

и хвърлих камък зад гърба си.

Отхвърлих любовта си като грях

и тръгнах да догоня пак смеха си.

 

Разкъсах дрехите си със замах.

Отрязах плитките си и не плаках.

Събух се боса и не спрях дори -

побягнах да догоня радостта си.

 

Не гледах повече назад.

Не исках даже да сънувам.

Не мислех, не мечтаех и не спрях -

а бягах, само бягах и ликувах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Муладжикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...