Пресякох всички пътища назад
и хвърлих камък зад гърба си.
Отхвърлих любовта си като грях
и тръгнах да догоня пак смеха си.
Разкъсах дрехите си със замах.
Отрязах плитките си и не плаках.
Събух се боса и не спрях дори -
побягнах да догоня радостта си.
Не гледах повече назад.
Не исках даже да сънувам.
Не мислех, не мечтаех и не спрях -
а бягах, само бягах и ликувах.
© Мария Муладжикова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
