Пресякох всички пътища назад
и хвърлих камък зад гърба си.
Отхвърлих любовта си като грях
и тръгнах да догоня пак смеха си.
Разкъсах дрехите си със замах.
Отрязах плитките си и не плаках.
Събух се боса и не спрях дори -
побягнах да догоня радостта си.
Не гледах повече назад.
Не исках даже да сънувам.
Не мислех, не мечтаех и не спрях -
а бягах, само бягах и ликувах.
© Мария Муладжикова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
