Бягство
Не ще те срещна в зъбери обронени,
не ти отива да си в прах сред камъни.
Погледнах през дърветата оголени,
но без листа приличаха на сламени.
Дали игра е, тебе щом ще търся
или е края на любов окрадена?
Безспирно тичах – мисли ме разтърсват,
навярно искаш ти да си "оставена".
Не е игра, преследваш свободата си,
не те разбрах, ала уви така е.
Развей по нови друмища косата си
и някой в пролетта ще те омае.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
