dansyto (Данаил Таков)
804 3686
Jun 16, 2018, 5:30 PM  

Бягство 

  Poetry » Other
340 1 4

Не ще те срещна в зъбери разронени,
не ти отива да си в прашни камъни.
Погледнах ги – дърветата оголени,
но без листа изглеждаха ми сламени.

Дали игра е, за да те потърся
или е края на любов окрадена?
Макар че тичах, мисъл ме разтърси,
навярно молиш да си "изоставена".

Не си играеш, следваш свободата си,
не те разбрах, ала уви така е.
Развей по нови друмища косата си
и някой в пролетта ще те омае.
 

 

© Данаил Таков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??