Да "хванеш гората" е толкоз красиво,
не е ли мечтата на всеки човек!?
Отвътре човърка ни нещо тъй диво
и нещо потайно примамва със лек.
В лъчи да се къпеш, в реки да се къпеш,
да дишаш зелено, да плуваш в небе.
И дето те свари, ти там да замръкнеш,
а в утрото росно да блесне поле.
Земята е радост, земята е къща,
земята родила е всичкото тук.
Което е нужно, което обръща –
душите отваря, прогонвайки студ!