бягство
Зима е.Страшно е.Гората мълчи.
Аз съм сама.Сърцето боли.
Ранена съм.Кръвта ми тече.
Капе по белия сняг и се превръща в скреж.
Някой ме преследва,дебне ме и чака своя шанс.
Аз зная кой е-смъртта.
Опитва се да ме застигне и целуне-
завинаги да заспя.
С последни сили се боря.
Бягам.Опитвам се да променя своята съдба.
Но тя е след мен,по мойте стъпки върви.
И всичко е безнадеждно-останах без сили.
Тя изсмука всичко човешко от мен.
Приближава и усещам отровния й гнет.
Още малко и ще ме достигне.
Прониза ме хлад.
Черна слуз премина през моята ръка.
Крещя за помощ.
Призовавам любовта.
Моля се на БОГ да се спася.
Само ехото ми отговаря.
Все по-близо чувам истеричния й смях.
Мозъкът ми блокира.Ужаса надделя.
Крайниците ми се сковават от студа.
Все повече ме достига.Усещам ледения й дъх.
Краката ми се подкосяват.
Падам-сякаш пронизана с лък.
Тишина.Само моя стон се чува.
Нечовешки вик.
Но само смъртта ми отговаря
и любовно ми шепти.
Уморих се и заспах.
Внезапно се стреснах.
Събудих се обляна в пот.
Отново съм сънувала кошмар.
Прегърнах те силно
и те притиснах в нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
за жалост не съм аз
