28.04.2011 г., 21:13

Бягствo

1.1K 0 2

Все още се опитвам да избягам,

като прашинка с вятъра да се изгубя,

като дъждовна капка – следи да не оставям,

като стон да отлетя, да не се завърна.

В мрака все тъй се лутам,

все на себе си шептя
правилно ли ще постъпя,
колко ще те нараня.

Казваш, че даваш ми ти всичко,
ала си безкрайно заблуден.
Твойто “всичко” на моето не се равнява.
Нека споменът напомня ти за мен. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...