28 abr 2011, 21:13

Бягствo 

  Poesía » De amor
865 0 2

Все още се опитвам да избягам,

като прашинка с вятъра да се изгубя,

като дъждовна капка – следи да не оставям,

като стон да отлетя, да не се завърна.

В мрака все тъй се лутам,

все на себе си шептя
правилно ли ще постъпя,
колко ще те нараня.

Казваш, че даваш ми ти всичко,
ала си безкрайно заблуден.
Твойто “всичко” на моето не се равнява.
Нека споменът напомня ти за мен. 

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??