5.07.2006 г., 22:43

Бях

1.3K 0 11

Понякога бях лъчезарна,

раздавах нежност и смях.

На  живота бях благодарна

усмихната, слънчева  бях.

 

По пътя си срещах неволи

и смело заставах пред тях.

В сърцето ме бяха  проболи,

но често  победител аз бях.

 

Друг път , лоша, сърдита

стаила в душата си яд ,

нападайки  търсих защита,

не исках да бъда, но  бях.

 

Тъй често и много самотна,

за всеки и всичко скърбях.

Потъвах и плачех сиротна -

сред хора самотница бях.

 

Обичах, но бях и обичана.

Желаех, мечтаех, копнях.

Аз сетих и болка родилна -

на два пъти  майчица  бях.

 

Сама   оценявах  се  строго,

вглъбена,  всичко  разбрах.

Сред образи толкова много

щом бях, аз всъщност живях.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...