5.07.2006 г., 22:43

Бях

1.4K 0 11

Понякога бях лъчезарна,

раздавах нежност и смях.

На  живота бях благодарна

усмихната, слънчева  бях.

 

По пътя си срещах неволи

и смело заставах пред тях.

В сърцето ме бяха  проболи,

но често  победител аз бях.

 

Друг път , лоша, сърдита

стаила в душата си яд ,

нападайки  търсих защита,

не исках да бъда, но  бях.

 

Тъй често и много самотна,

за всеки и всичко скърбях.

Потъвах и плачех сиротна -

сред хора самотница бях.

 

Обичах, но бях и обичана.

Желаех, мечтаех, копнях.

Аз сетих и болка родилна -

на два пъти  майчица  бях.

 

Сама   оценявах  се  строго,

вглъбена,  всичко  разбрах.

Сред образи толкова много

щом бях, аз всъщност живях.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...