emo2 (Емил Стоянов)
236 750
6.03.2016 г., 20:40 ч.

Бях 

  Поезия » Друга
391 0 5

 

БЯХ

 

Бях огън... някога...
Сега съм сянката му...
Уж има пламъци, а не топлят.
Като огън в изкуствена камина.
Евтина атракция...
Евтина любов...
Евтин секс.
Почасов...
Името не важи...
,,Казвам се Клеопатра,,...
Пука ми!
Стига да е евтино!
,,Промоция!!! Душа за пари!
Евтино я давам!
Насам моля...Насам!
Евтина душа...
Взимайте! Още е топла...,,
Парàта във джоба,
душата я няма... Край!
Евтини хора,
като огън в изкуствена камина!
Като мен!
А някога горях...

Бях истински огън!

 

Емил Стоянов

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мислиш си, че огънят е загаснал, но като разбуташ пепелта, отново се възпламенява!
  • ,,...две клечки правят чувството,,...Колко хубаво Танче.
    Доче, Марина, благодаря ви
  • Не, не... не си евтин, просто си пуст,
    изпепелил си всичко наоколо,
    две клечки правят чувството
    и един парфюм за клас - да го наречем "Коко"...
    Е.. .
  • Евтина душа..., - звучи ужасно..., дали гори, или не - почти е, като да я няма...!!!
  • Светът ни се изпълни със ментета,
    и истинската същност на нещата
    се разтопява като сладолед.
    И нищо чудно, че не сме, които бяхме...

    Аплодисменти!
Предложения
: ??:??