Бях...
Бях ли всичко за теб?
Бях ли цялата твоя Вселена?
Бях ли целият свят,
скрит в шума на тревите зелени?
Бях ли бяла тъга?
Бях ли цветна дъга?
Бях ли капчица дъжд върху сламено-суха земя?
Бях ли котва в морето самотно на дните ти?
Бях ли цвете, закичено тайно в косите ти?
Бях ли с тебе добра?
И за тебе това –
остров-слънце във тъмната длан на нощта...
Бях ли истина в свят на лъжа
и безвремие лудо?
Бях ли късче мечта
във простора внезапно разбуден?
Бях за теб любовта...
Тази малка искра
дала смисъл на всяка минута
от Вечността...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени