Бях
Бях.
Човек отдаден бях,
жадувах и горях,
но така и не успях –
душата си не сгрях.
Вървях.
Вярвах и вървях,
но по пътя ослепях,
забравил вече смях,
сам всичко разпилях.
Сам.
Сред тишината сам,
разбрах и вече знам –
щом има дим без плам,
нямам какво да дам.
Срам.
Хвърлям страх и срам,
без да се предам,
издигам своя храм –
ще се помоля там.
Пак.
Нека се роди зората пак
и нека носи ярък знак,
че дори сред пълен мрак
нощта да пламне знае как.
Зодиак.
Ще взема онзи нощен влак,
да стигна до звездите чак,
ще ги направя аз гръбнак
от вяра в ярък зодиак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ