17.11.2025 г., 7:41

Бях

139 0 0

Бях.

Човек отдаден бях,

жадувах и горях,

но така и не успях –

душата си не сгрях.

 

Вървях.

Вярвах и вървях,

но по пътя ослепях,

забравил вече смях,

сам всичко разпилях.

 

Сам.

Сред тишината сам,

разбрах и вече знам –

щом има дим без плам,

нямам какво да дам.

 

Срам.

Хвърлям страх и срам,

без да се предам,

издигам своя храм –

ще се помоля там.

 

Пак.

Нека се роди зората пак

и нека носи ярък знак,

че дори сред пълен мрак

нощта да пламне знае как.

 

Зодиак.

Ще взема онзи нощен влак,

да стигна до звездите чак,

ще ги направя аз гръбнак

от вяра в ярък зодиак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...