Nov 17, 2025, 7:41 AM

Бях

  Poetry
140 0 0

Бях.

Човек отдаден бях,

жадувах и горях,

но така и не успях –

душата си не сгрях.

 

Вървях.

Вярвах и вървях,

но по пътя ослепях,

забравил вече смях,

сам всичко разпилях.

 

Сам.

Сред тишината сам,

разбрах и вече знам –

щом има дим без плам,

нямам какво да дам.

 

Срам.

Хвърлям страх и срам,

без да се предам,

издигам своя храм –

ще се помоля там.

 

Пак.

Нека се роди зората пак

и нека носи ярък знак,

че дори сред пълен мрак

нощта да пламне знае как.

 

Зодиак.

Ще взема онзи нощен влак,

да стигна до звездите чак,

ще ги направя аз гръбнак

от вяра в ярък зодиак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...