17 нояб. 2025 г., 07:41

Бях

141 0 0

Бях.

Човек отдаден бях,

жадувах и горях,

но така и не успях –

душата си не сгрях.

 

Вървях.

Вярвах и вървях,

но по пътя ослепях,

забравил вече смях,

сам всичко разпилях.

 

Сам.

Сред тишината сам,

разбрах и вече знам –

щом има дим без плам,

нямам какво да дам.

 

Срам.

Хвърлям страх и срам,

без да се предам,

издигам своя храм –

ще се помоля там.

 

Пак.

Нека се роди зората пак

и нека носи ярък знак,

че дори сред пълен мрак

нощта да пламне знае как.

 

Зодиак.

Ще взема онзи нощен влак,

да стигна до звездите чак,

ще ги направя аз гръбнак

от вяра в ярък зодиак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...