Ще си тръгна незабележимо,
без съжаление и тъга,
без да мисля бях ли щастлива
и  да търся в някой вина.
Без да питам бях ли обичана,
някой обичаше ли и мен,
живях ли живот безразличен,
пълноценен ли бе моя ден.
Раздадох ли се достатъчно,
взех ли и  своя дял,
дарявах ли безостатъчно,
без празни надежди и жал.
Преживях неволи, несгоди,
но и вълшебни дни,
със  сърце пълно със обич,
сбъднах крехки мечти.
Греховете навярно са много,
но без да се жаля, без страх,
ще си отида достойно,
получих, дадох, живях!