22.07.2016 г., 22:16

Бях само "Аз"

Поезия

799 2 2

Дълго време бях само "Аз".

Бяла. Студена. Като зимата.

Нямаше го понятието "Нас".

Тъгуваше ми даже и римата.

И знаеш ли? Как ли да знаеш...

В самотата си колко умирах.

Исках за мен да мечтаеш...

А после уморено заспивах.

Такава е моята истина...

Леко ти нагарча, нали...

Поне сега душата е изчистена.

Нищо, че навън още вали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

BlackWizard (Joakim from the grave)

И на мен ми хареса.

2016-08-05T19:21:30+03:00
Elmaza (Исабелла)

Браво!

2016-07-24T03:24:46+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0