Бях само "Аз"
Дълго време бях само "Аз".
Бяла. Студена. Като зимата.
Нямаше го понятието "Нас".
Тъгуваше ми даже и римата.
И знаеш ли? Как ли да знаеш...
В самотата си колко умирах.
Исках за мен да мечтаеш...
А после уморено заспивах.
Такава е моята истина...
Леко ти нагарча, нали...
Поне сега душата е изчистена.
Нищо, че навън още вали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина каменова Все права защищены
