Дълго време бях само "Аз".
Бяла. Студена. Като зимата.
Нямаше го понятието "Нас".
Тъгуваше ми даже и римата.
И знаеш ли? Как ли да знаеш...
В самотата си колко умирах.
Исках за мен да мечтаеш...
А после уморено заспивах.
Такава е моята истина...
Леко ти нагарча, нали...
Поне сега душата е изчистена.
Нищо, че навън още вали.
© Ивелина каменова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
