1.07.2008 г., 14:58

Бях там

650 0 3
 

Аз бях там през цялото време,

бях там, повярвай ми, бях...

исках да мисля само за тебе,

но не успях и заспах.

Исках да мога света да обърна,

исках да бъда със теб,

но не можах даже мен да обърна

и пак бях потънала в лед...

В лед, който щеше да падне,

той щеше да ме освободи

и като живнала птица след буря, повярвай,

щях аз да литна с очи,

виждащи сини небосклони,

с очи, виждащи мечти,

за които няма грaници и пречещи клони...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен много ми хареса
  • и според мен стихът ти е много хубав!
  • Аз бях там през цялото време,

    бях там, повярвай, бях там,

    Единственото за което мога да те посъветвам, е да го коригираш така:
    Аз бях там през цялото време,
    бях там - повярвай ми - бях!

    Само мое лично мнение! Хубав силен стих! От мен 6!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...