Аз бях там през цялото време,
бях там, повярвай ми, бях...
исках да мисля само за тебе,
но не успях и заспах.
Исках да мога света да обърна,
исках да бъда със теб,
но не можах даже мен да обърна
и пак бях потънала в лед...
В лед, който щеше да падне,
той щеше да ме освободи
и като живнала птица след буря, повярвай,
щях аз да литна с очи,
виждащи сини небосклони,
с очи, виждащи мечти,
за които няма грaници и пречещи клони...
© Ивона Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
