Бял сатен...
Шшш.....
Тихо...
Не махай шапката...
Не включвай светлината...
Дъхът ти стелещ се по мен,
досущ като воали ме обгръща...
Червилото ли?
То не е от мен!
Целунал те е дявол по врата,
оставил си нощта да скрие суетата...
Не се преструвай!
Не съм жена за теб, за ден!
Желаеш го, но нямаш сили,
покварен бил денят след мен...
Ръцете ли?
И те не са от мен!
Докоснал те е ангел по душата,
рушил е всички бариери...
Всичко друго ли?!
Жена съм – цялата от бял сатен!
Спокойствието другаде търси,
до тук са нежните черти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© SMooth Всички права запазени
