22.01.2025 г., 7:21

Бял стих

327 4 4

 

Телефонът очаквам да звънне,

Тишината отрязвам я с нож.

Не примигва екранът самотен,

Потрепервам и пращам ти зов.

 

Телепатия има ли още?

Изпрати ми от Космоса знак!

И целувка по вятъра дай ми,

А с вълните дари ми любов!

 

Обичта ни недей да отричаш!

Помисли, прецени, продължи

да ме търсиш сред други планети,

да пребродиш безброй висини!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Миночка!
  • Хареса ми, Бо, наситено е с дълбоки чувства. Браво!
  • Благодаря, Младене!
  • Когато една жена се надява искрено и спонтанно, сбъдването неминуемо се осъществява.
    Поздравление за хубавия стих, Бо!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...