azsamata (Галя Анчева)
13 34
16.07.2008 г., 11:31 ч.

Бяла 

  Поезия
843 0 8
 

 

Бучи градът и пак е лято,

а слънце никъде не виждам.

Дали защото е валяло?

Или защото ми е... сиво.

Извива вятър и пак бързат,

завити в летните жилетки.

И шарени, и много хората,

а всъщност са ми тъй безцветни.

И само клаксони изтръгват

от сивото отчетлив писък,

летят коли, спирачки свирят,

тъй много са, ала не виждам...

 

Хващам се как с поглед търся

една кола, едничка - бяла.

Колата - спомен за обичане

за път към мен и теб...

Едва ли, мойта светла истина

за миналото отлетяло,

в прахта на Лъвов мост прелитаща,

тъй бяла ще е тя и цяла.

А аз я търся, но не - не искам

да  спираш, да ме виждаш даже.

Дори не знам дали е истина

или е опит да забравя... 

 

Нали съм силна, а и вече

отдавна нощем не заспивам

потънала в очите, мокрите...

От там нали съм те изтрила?

Но всяка сутрин пак по спирките

по дремещите сфетофари

защо са светнали очите ми...

и търсят те петното бяло.

Дано да не я видят никога

колата - спомен за обичане...

А аз, потънала във сивото,

да нямам знак, че теб те има...

 

16.07.2008

 

© Галя Анчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??