Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
26.01.2007 г., 14:38 ч.

Бяла бреза 

  Поезия
663 0 10
Тук живея.Моят дом е под небето.
Корени съм впила в твърдата земя...
В утро златно, художникът изрисувал е,
бяла обич, по тънката ми снага.
През летата, израснала в своята младост,
по мен птици, са свивали своите гнезда,
те са пяли, във моите клони, от радост,
аз съм трепкала, с тънките свои листа.
Под звездите звънях, под слънцето пеех,
зажадняла за ласките на южният вятър.
А когато със любов му пристанах,
той ме милваше със най-нежният полъх.
После случи се...вятърът ме разлюби,
завилня, като хала по мойта душа,
разпиля ми листата, а клоните счупи.
Заридах под небето, крехка бреза.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ей, ей! Има радост, разбира се! Желая ти я най-искрено, но не след време, а тук и сега!
    С усмивка прогони болката! Прегръдка!
  • Благодаря ви!
    Риа номер едно е болката, но след нея иде радостта очаквам я с разтворени обятия и вярвам, че няма да закъснее, аз може да закъснея но не и тя, в нея е светлината а тя е истина и живот, ако не на този свят ...вярвам, че има друг зад предела...
  • Красиво е! Като гледката на самотна брезичка!
  • Браво!
    Браво!
  • Такива са ветровете, Джейни- непостоянни, променливи... Брезата отново ще се обкичи с листа, но вятърът никога повече няма да я има... Кой сега е номер 1?
  • Благодаря и на теб Романтико!
  • Благодаря Креми, Петя, Кити!
    Приемам предложението ти Веси, за което ти благодаря!
  • Прекрасен стих, Джейни!!! Поздрави!!!
  • Прелест!!!

    Нещо си отива, за да се прероди в друго!!!

    Поздрави, Джейни
  • Да,мила,но след това идва следващ сезон и ти пак ще се разлистиш!!!
    Прекрасен е!
Предложения
: ??:??