Бяла бреза
Тук живея.Моят дом е под небето.
Корени съм впила в твърдата земя...
В утро златно, художникът изрисувал е,
бяла обич, по тънката ми снага.
През летата, израснала в своята младост,
по мен птици, са свивали своите гнезда,
те са пяли, във моите клони, от радост,
аз съм трепкала, с тънките свои листа.
Под звездите звънях, под слънцето пеех,
зажадняла за ласките на южният вятър.
А когато със любов му пристанах,
той ме милваше със най-нежният полъх.
После случи се...вятърът ме разлюби,
завилня, като хала по мойта душа,
разпиля ми листата, а клоните счупи.
Заридах под небето, крехка бреза.
Корени съм впила в твърдата земя...
В утро златно, художникът изрисувал е,
бяла обич, по тънката ми снага.
През летата, израснала в своята младост,
по мен птици, са свивали своите гнезда,
те са пяли, във моите клони, от радост,
аз съм трепкала, с тънките свои листа.
Под звездите звънях, под слънцето пеех,
зажадняла за ласките на южният вятър.
А когато със любов му пристанах,
той ме милваше със най-нежният полъх.
После случи се...вятърът ме разлюби,
завилня, като хала по мойта душа,
разпиля ми листата, а клоните счупи.
Заридах под небето, крехка бреза.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
