Бяла цигулка
Снегът е с вкус на минали съмнения,
изискана картина от контрасти...
Там само снежният човек смалено
прощава слънчеви лъчи и страсти.
Снегът е дом за смели пеперуди,
избягали от ледните витражи.
На студ виреят тишина и лудост,
в които любовта не се наказва.
Снегът е песен в борови иглички
и падат тихо нежните му ноти-
глухарчета от приказка завихрена
с магията на бъдещи животи.
Снегът е хапче в сънно главоболие,
в изписаните стихове по него
се губят всички отредени роли,
които незатрупани изчезват.
Снегът е белег от любима книга,
която ни приспива и отнася,
екран стерилен в нямото ни кино,
побрал сюжети за тъга и щастие .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
