RainaVakova
413 2666
28.06.2018 г., 23:17 ч.

Бяла цигулка 

  Поезия » Философска
368 12 7

Снегът е с вкус на минали съмнения,
изискана картина от контрасти...
Там само снежният човек смалено
прощава слънчеви лъчи и страсти.

Снегът е дом за смели пеперуди,
избягали от ледните витражи.
На студ виреят тишина и лудост,
в които любовта не се наказва.

Снегът е песен в борови иглички
и падат тихо нежните му ноти-
глухарчета от приказка завихрена
с магията на бъдещи животи.

Снегът е хапче в сънно главоболие,
в изписаните стихове по него
се губят всички отредени роли,
които незатрупани изчезват.

Снегът е белег от любима книга,
която ни приспива и отнася,
екран стерилен в нямото ни кино, 
побрал сюжети за тъга и щастие .

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова оригинален поетичен поглед, вибриращ с девствената чистота на снега, не съм срещала! Всеки стих тук носи изненадваща красота и неповторима образност! Прекрасен подарък за сетивата!
  • Ето това е поетичен поглед към реалността.
    Такъв образ на снега не съм срещала другаде.
    Смело е перото ти, Райне!
  • Чак се затъжих за зимата. Много е хубаво, Райна.
  • Благодаря ви за вниманието!
  • Вълшебство!
  • "Снегът е дом за смели пеперуди,
    избягали от ледните витражи.
    На студ виреят тишина и лудост,
    в които любовта не се наказва."

    След такава красота и денят не изглежда толкова мрачен!...
    Поклон пред перото ти, Райна!...
  • Приказно!
Предложения
: ??:??