По-бяла от снега е добротата.
Белее вече моята глава,
значи задобрява ми душата.
Животът има много времена.
Но бялото е преходно на двора,
а в мен се настани до моят край.
С природата, аз няма тук да споря,
но много бяло, твърде рано май.
Няма как. Доброто ме ориса.
Какво днес значат старите бели?
От позитиви малко съм стъписан,
а вън красиво, нежно сняг вали.
Приемам белотата си с усмивка.
Не ми е нужно морковче за нос.
С бялото като с доброто се привиква,
а двете днес ги имам на поднос.
Бяла доброта в развита прежда,
хубавото нека е напред.
Коледа с вълшебство ме зарежда.
Нека е за всички на късмет!
© Валентин Йорданов Всички права запазени