Dec 21, 2021, 7:31 AM

Бяла доброта

  Poetry
1.2K 0 0

 

По-бяла от снега е добротата.
Белее вече моята глава,
значи задобрява ми душата.
Животът има много времена. 

 

Но бялото е преходно на двора,
а в мен се настани до моят край.
С природата, аз няма тук да споря,
но много бяло, твърде рано май. 

 

Няма как. Доброто ме ориса.
Какво днес значат старите бели?
От позитиви малко съм стъписан,
а вън красиво, нежно сняг вали. 

 

Приемам белотата си с усмивка.
Не ми е нужно морковче за нос.
С бялото като с доброто се привиква,
а двете днес ги имам на поднос. 

 

Бяла доброта в развита прежда,
хубавото нека е напред.
Коледа с вълшебство ме зарежда.
Нека е за всички на късмет! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...