Бяла лястовица по терлици
"Бяла лястовица по терлици"
Бели ангеле, помня те,
в онова утро как слезнал от дърветата на рая ти бе. За глътка въздух борба видя и с крилете си вятър към мен повя. Кацна на жицата, после до мен, със сините си очи нежно следя моя поглед изтощен. Със слюнка от човка лепя всяка рана, в паника аз дърпах се да стана, съзря мястото откъдето най-много болка шурти, където и вълшебен конец не държи. Отскубна от себе си пера, знаейки, че само пуловер от нежност ще даде топлина. Любовта ме тежко в тялото прободи, като от спукано гърне, изливаше се от мен живeца да си ходи, в миг преди да рухнат в мен последните опори, да рече да долети асът на магията и надеждата, който мракът пори. Птицата жадувана повече от хляб, от стари, пораснали, малка челяд, която с ято не иде, а да я хванеш на разходка: чудо, щастие е, а тя на две педи и по-близо шава пред моето лице, да се питаш истина, видение или мираж около мен крачи по нозе. Чула историята на моята сърдечна клетва, лястовицата наложи и последното си пернато листо в саможертва. Усетил как ритъмът в гърди се възстанови, скочих да помагам на спасителката си, мислех си:пулсът забавяше в теб, но не ще се предам, хората имат нужда от твоя вълшебен полет. Дълго я лекувах, мина се пролет, лято, есен, втора зима, започна да расте бляскавата й перушина. На бяла и чиста снежинка цвета си върна, уших ù да се сгрява чифт терлици, с тях бе като малка красива балерина. Настана време, събра сили, погледите ни влага замъгли ги. С души по-богати, прегърнахме се, после целувка, разделихме се в приятелски захвати. Не събу преждата, заедно с нея от прозореца се спусна, спираловидна следа остави, блесна като звезда огромна. Бяла лястовица виждал ли си по терлици? Тя е тази, която Бог избра за да напомня, че подир любовта търчи втора, макар болка по средата да има... 2015г. третият
в онова утро как слезнал от дърветата на рая ти бе. За глътка въздух борба видя и с крилете си вятър към мен повя. Кацна на жицата, после до мен, със сините си очи нежно следя моя поглед изтощен. Със слюнка от човка лепя всяка рана, в паника аз дърпах се да стана, съзря мястото откъдето най-много болка шурти, където и вълшебен конец не държи. Отскубна от себе си пера, знаейки, че само пуловер от нежност ще даде топлина. Любовта ме тежко в тялото прободи, като от спукано гърне, изливаше се от мен живeца да си ходи, в миг преди да рухнат в мен последните опори, да рече да долети асът на магията и надеждата, който мракът пори. Птицата жадувана повече от хляб, от стари, пораснали, малка челяд, която с ято не иде, а да я хванеш на разходка: чудо, щастие е, а тя на две педи и по-близо шава пред моето лице, да се питаш истина, видение или мираж около мен крачи по нозе. Чула историята на моята сърдечна клетва, лястовицата наложи и последното си пернато листо в саможертва. Усетил как ритъмът в гърди се възстанови, скочих да помагам на спасителката си, мислех си:пулсът забавяше в теб, но не ще се предам, хората имат нужда от твоя вълшебен полет. Дълго я лекувах, мина се пролет, лято, есен, втора зима, започна да расте бляскавата й перушина. На бяла и чиста снежинка цвета си върна, уших ù да се сгрява чифт терлици, с тях бе като малка красива балерина. Настана време, събра сили, погледите ни влага замъгли ги. С души по-богати, прегърнахме се, после целувка, разделихме се в приятелски захвати. Не събу преждата, заедно с нея от прозореца се спусна, спираловидна следа остави, блесна като звезда огромна. Бяла лястовица виждал ли си по терлици? Тя е тази, която Бог избра за да напомня, че подир любовта търчи втора, макар болка по средата да има... 2015г. третият
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Третият Всички права запазени
