Бяла лястовица по терлици
"Бяла лястовица по терлици"
Бели ангеле, помня те,
в онова утро как слезнал от дърветата на рая ти бе. За глътка въздух борба видя и с крилете си вятър към мен повя. Кацна на жицата, после до мен, със сините си очи нежно следя моя поглед изтощен. Със слюнка от човка лепя всяка рана, в паника аз дърпах се да стана, съзря мястото откъдето най-много болка шурти, където и вълшебен конец не държи. Отскубна от себе си пера, знаейки, че само пуловер от нежност ще даде топлина. Любовта ме тежко в тялото прободи, като от спукано гърне, изливаше се от мен живeца да си ходи, в миг преди да рухнат в мен последните опори, да рече да долети асът на магията и надеждата, който мракът пори. Птицата жадувана повече от хляб, от стари, пораснали, малка челяд, която с ято не иде, а да я хванеш на разходка: чудо, щастие е, а тя на две педи и по-близо шава пред моето лице, да се питаш истина, видение или мираж около мен крачи по нозе. Чула историята на моята сърдечна клетва, лястовицата наложи и последното си пернато листо в саможертва. Усетил как ритъмът в гърди се възстанови, скочих да помагам на спасителката си, мислех си:пулсът забавяше в теб, но не ще се предам, хората имат нужда от твоя вълшебен полет. Дълго я лекувах, мина се пролет, лято, есен, втора зима, започна да расте бляскавата й перушина. На бяла и чиста снежинка цвета си върна, уших ù да се сгрява чифт терлици, с тях бе като малка красива балерина. Настана време, събра сили, погледите ни влага замъгли ги. С души по-богати, прегърнахме се, после целувка, разделихме се в приятелски захвати. Не събу преждата, заедно с нея от прозореца се спусна, спираловидна следа остави, блесна като звезда огромна. Бяла лястовица виждал ли си по терлици? Тя е тази, която Бог избра за да напомня, че подир любовта търчи втора, макар болка по средата да има... 2015г. третият
в онова утро как слезнал от дърветата на рая ти бе. За глътка въздух борба видя и с крилете си вятър към мен повя. Кацна на жицата, после до мен, със сините си очи нежно следя моя поглед изтощен. Със слюнка от човка лепя всяка рана, в паника аз дърпах се да стана, съзря мястото откъдето най-много болка шурти, където и вълшебен конец не държи. Отскубна от себе си пера, знаейки, че само пуловер от нежност ще даде топлина. Любовта ме тежко в тялото прободи, като от спукано гърне, изливаше се от мен живeца да си ходи, в миг преди да рухнат в мен последните опори, да рече да долети асът на магията и надеждата, който мракът пори. Птицата жадувана повече от хляб, от стари, пораснали, малка челяд, която с ято не иде, а да я хванеш на разходка: чудо, щастие е, а тя на две педи и по-близо шава пред моето лице, да се питаш истина, видение или мираж около мен крачи по нозе. Чула историята на моята сърдечна клетва, лястовицата наложи и последното си пернато листо в саможертва. Усетил как ритъмът в гърди се възстанови, скочих да помагам на спасителката си, мислех си:пулсът забавяше в теб, но не ще се предам, хората имат нужда от твоя вълшебен полет. Дълго я лекувах, мина се пролет, лято, есен, втора зима, започна да расте бляскавата й перушина. На бяла и чиста снежинка цвета си върна, уших ù да се сгрява чифт терлици, с тях бе като малка красива балерина. Настана време, събра сили, погледите ни влага замъгли ги. С души по-богати, прегърнахме се, после целувка, разделихме се в приятелски захвати. Не събу преждата, заедно с нея от прозореца се спусна, спираловидна следа остави, блесна като звезда огромна. Бяла лястовица виждал ли си по терлици? Тя е тази, която Бог избра за да напомня, че подир любовта търчи втора, макар болка по средата да има... 2015г. третият
© Третият All rights reserved.
