30.10.2012 г., 11:47

Бяла магия

1K 0 18

 

 

             БЯЛА  МАГИЯ

 

Куршумена вода, мълчано биле,

пред изгрева - с усмихнати очи.

В ръцете восъчно крило от пиле.

Филиз маслинен, но да не горчи.

 

Сълзи за обич, в тъмното набрани,

по мократа възглавка призори.

И мъжка риза, във роса изпрана,

на слънце върху шипка да гори.

 

След седем дни повтаряш ритуала.

За думите ли питаш - тях крадеш!

И знай, че след магията ми бяла

от обич няма да се отървеш!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...