11.09.2014 г., 17:59

Бяла Надежда

890 0 7

Бялата птица,

там, върху жицата

погледът още лови.

Бяла Надежда,

в бели одежди,

сред побелели коси...

 

Бели политаме

към маргаритките.

Късаме бели листа.

Бели се молим.

Последните роли.

В бяло припламва свещта...

 

Колко е нежно

бялото снежно!

Бяло! Дори под снега...

Бяло момиче

с бяло кокиче

дава ни бели крила...

 

Бялото... Чистото...

Светло лъчистото.

Бялата Божия воля!

Бяла Надежда

в бели одежди,

само за тебе се моля!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!Нежен и бял!
  • Божуро, права е била баба ти! И аз така искам - саде две бели рози, стигат ми!Роси, Христов - благодаря ви!
  • Много красива творба!
  • Ой Божуро, Ой Докторке, що не написа две думички за стиха, ами в чуждите се ровиш...обиждаш ме, да знаеш! На всички останали благодаря от сърце! Зем.
  • Чудесно! Браво, Зем!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...