21.01.2015 г., 7:43

Бяла надежда

Поезия » Любовна

995 0 1

Бяла надежда поникна
на мойта безнадеждна ливада.
Надежда бяла повика
любовно - мойта приятелка стара.
Любовно...
вик отдалечен издъхна
дъждовно...
земята поемайки облак въздъхна.
И небето ми приготви изненада -
осея се безкрайно със звезди.
Посадих си в моята ливада
безброй захвърлени мечти.
Покълнаха мечти непроменени
и стари, прашни спомени повикали
очите ми от обич захабени
му напомнили как сме обичали.
Поникна надеждата бяла
на мойта безнадеждна ливада.
Обличам се в нея, смълчана,
пропита във огън, във обич обляна...
Надеждата бяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

diadema (Лилия Александрова)

Нещо от надеждата на Родари, нещо от надеждата на Годжунов, че и от Челентановата такава припознах в стихотворението. Но, това разбира се е сторено неволно! И твоята надежда ми хареса, признавам си, Рая!

2015-01-21T20:19:48+02:00

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0