Jan 21, 2015, 7:43 AM

Бяла надежда

Poetry » Love

992 0 1

Бяла надежда поникна
на мойта безнадеждна ливада.
Надежда бяла повика
любовно - мойта приятелка стара.
Любовно...
вик отдалечен издъхна
дъждовно...
земята поемайки облак въздъхна.
И небето ми приготви изненада -
осея се безкрайно със звезди.
Посадих си в моята ливада
безброй захвърлени мечти.
Покълнаха мечти непроменени
и стари, прашни спомени повикали
очите ми от обич захабени
му напомнили как сме обичали.
Поникна надеждата бяла
на мойта безнадеждна ливада.
Обличам се в нея, смълчана,
пропита във огън, във обич обляна...
Надеждата бяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

diadema (Лилия Александрова)

Нещо от надеждата на Родари, нещо от надеждата на Годжунов, че и от Челентановата такава припознах в стихотворението. Но, това разбира се е сторено неволно! И твоята надежда ми хареса, признавам си, Рая!

2015-01-21T20:19:48+02:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0