16.12.2007 г., 20:10

Бяла нежност...

1.5K 0 31

                                                                                          

                                                                                                                                                                             

                               

                                

                   Бяла нежност в тишината,

                   пак сребрее

                   светла обич във душата.

                                 

                   В сребърната красота,

                   все милея

                   теб, нежност бяла на мига.

 

                   Бяла сребърна пъртина,

                   тихо грее,

                   зове ни пътят за двамина.

 

                   Обич красива в картина,

                   там белеят

                   косите ми сребърни зимно...

 

 

 

 

                                

 

                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...