16.12.2007 г., 20:10

Бяла нежност...

1.5K 0 31

                                                                                          

                                                                                                                                                                             

                               

                                

                   Бяла нежност в тишината,

                   пак сребрее

                   светла обич във душата.

                                 

                   В сребърната красота,

                   все милея

                   теб, нежност бяла на мига.

 

                   Бяла сребърна пъртина,

                   тихо грее,

                   зове ни пътят за двамина.

 

                   Обич красива в картина,

                   там белеят

                   косите ми сребърни зимно...

 

 

 

 

                                

 

                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...